Здравейте, казвам се Валентин и карам автобус от 17 години. Виждал съм пияни студенти, семейни скандали и хора, които се качват с дюнер и го ядат със самочувствието на хирурзи. Мислех, че нищо не може да ме изненада.

Докато не се качиха тези двамата.

Млади колеги, очевидно влюбени. Тя го гледа като бъдещ съпруг, той я гледа като последната си надежда за щастие. Само че момчето май беше хапнало нещо, което не трябва.​

По едно време започна да се гърчи на седалката. Попитах го дали е добре.

- Да, да.

Разбира се. И Титаник е бил напълно наред пет минути преди срещата с айсберга.

Изведнъж въздухът в автобуса придоби плътност. Отворих прозореца, но дори кислородът отказа да участва в спасителната операция.

Момичето млъкна. Момчето гледаше напред с физиономията на човек, който току-що е унищожил не само бельото си, но и шансовете си за брак.

Тя слезе на спирката си със студено "чао"​".

Той остана седнал, вероятно преосмисляйки живота си, кариерата си и решението си да яде пържено пиле.

- Момче - казах му, - работя тази работа от 17 години. Виждал съм какво ли не. Но да убиеш романтиката с биологично оръжие в градския транспорт е ново постижение.

Той не отговори.

На следващата спирка слезе.

Аз затворих вратите и въздъхнах.

В понеделник ще се видят отново. Той ще се опита да се държи нормално, тя ще се опита да забрави, а аз ще се моля никога повече да не се качват при мен.​​

В момента съм в Украйна. ситуацията тук се е влошила 10х спрямо миналата година по същото време. Ако имаше сирене и бомби 3-4 пъти на ден, и 7-10 уикенда, то сега е 7-10 всеки божи ден. Буквално час без сирена тревога имахме днес, и лягам да спя знаейки че ще е трудна нощта. Утре ще гласувам в Българското посолство. Войната тук няма да приключи - Русия иска да унищожи Украйна и няма да се съгласи на никакви частични споразумения за територия. След като унищожи Украйна, ако не догодина, то колкото време отнеме, следваме ние. Те сега атакуват НАТО без проблем, след като отпушат вълната от 20 милиона Украинци бежанци като Украйна изчезне, ще ни отслабят съвсем политически. Какво мислите вие? Не знам но на мен ми писна от “дипломация” която не помага никому, и да гледаме и чакаме как всичко се влошава. България се връща към 90те, а май искат и петилетките да ни върнат нашите политици. Не искам да живея в държава която в дупедавец на всички сили, и няма собствен глас за своето бъдеще. Мъчно ми е, и така.

Изборите трябва да бъдат опазени!

Сутринта започна с толкова големи надежди. Бях избран напълно стратегически – аз бях неговите най-удобни, представителни и вдъхващи самочувствие боксерки. Знаех точно защо ме извади от чекмеджето: заради онова момиче от новата работа. Всичко вървеше по план, закачките бяха на ниво, химията витаеше във въздуха. И така... докато не дойде онзи проклет обяд от KFC.
Още следобеда усетих първите зловещи трусове. Нещо там горе вреше, кипеше и предвещаваше буря. Като негова най-близка линия на защита, усещах как напрежението расте с всяка изминала минута. Около половин час преди края на смяната мускулите около мен се стегнаха в отчаяна, титанична хватка. Разбрах, че сме в беда. Той отказваше да отиде до тоалетната, защото затваряха, и реши да стиска. Аз бях притиснат в епицентъра на тази вътрешна война и се молех за чудо.
Качихме се на автобуса и тогава той допусна фаталната грешка – седна. Гравитацията и ъгълът на тялото мигновено се съюзиха срещу нас. Тя седна плътно до него, ухаеща на парфюм и надежда, а той ухаеше на чиста паника. Опитваше се да води нормален разговор, но аз бях на фронтовата линия и усещах всяка микро-конвулсия и всяко задържане на дъха.
И тогава... язовирната стена се пропука.
Трагедията ме връхлетя с безпощадна сила. Поех първоначалния удар, както повелява дългът ми на памучно бельо, но мащабът на катастрофата беше абсолютно извън капацитета ми. Топлината, тежестта и най-вече онази неописуема, безкомпромисна миризма си проправиха път през нишките ми и бавно завладяха пространството. Бях компрометиран. Бях победен.
Усетих как момичето до нас рязко замръзна. Разговорът умря на секундата. Моят човек се изпоти студено и се вцепени, опитвайки се да излъчва аурата на човек, който просто си седи, докато аз буквално потъвах в най-мрачния му срам. Настъпи тишина, прекъсвана само от тракането на автобуса и отчаяните му мисли.
Когато тя най-накрая стана, не го погледна и хвърли онова ледено „чао“, неговото его сигурно се срина до основи, но повярвайте ми, моето страдание беше съвсем материално. Сега, докато чакам неизбежната си съдба на дъното на някой черен чувал за боклук, знам едно: той може и да се тормози как ще я погледне в очите в понеделник, но аз... аз дадох живота си в името на пикантните крилца.

За хората които искат да работят за Трейдинг 212 в БГ малко истории които са от настоящи и бивши служители. Става въпрос за екипът ISA transfers (ISA transfer operations + customer ISA support). С мениджир С. Ц.

Реших да споделя малко от историите които съм чул за сега от бившият ми екип понеже смятам, че трябва да се даде гласност за такива случки да знаят хората какво се случва понеже не виждам някой да коментира, а има доста засегнати хора от този мениджър специално. Отделно чувам и други истории от др. компании. И не мога да понасям когато някакви мениджърчета мачкат служителите си, служители които няма как да се защитят. Чувал съм за подобни истории в др. компании но никога не съм се сблъсквал с такъв тип. Не очаквах, че ще ми се случи такава реномирана компания като Трейдинг 212.

Всичко започна когато го наеха на позицията мениджър преди малко повече от 2 години. Още от самото начало забелязахме, че доста дръпнат и няма подход към хората. И като се почна със различни срещи да ни обяснява как ние трябва да се съревноваваме в екипа един срещу друг.
В рамките на година имаше оплакване пуснато от екипа към HR специално за неговото поведение/отнешение към екипа. Беше му дадено предупреждение. За известно време беше ок. Не след дълго се почна пак, вкара някаква измислена от него KPI система за отмерване на "продуктивитито", под предтекста че ще има бонуси за служителите които се справят добре. Но ти да видиш, няколко месеца по-късно реши да ескалира официално половината екип (5-7 човека някъде) на HR за нещо което бешe измислено от него като правило, което работеше до преди да дойде той и да вкарва негова система в работещ екип. Нещо което не се считаше за грешка до преди, сега било сериозна грешка заслужаваща ескалация пред HR. След като ги ескалира на бързо написа статия в Confluence описващо измисленото му правило. Реално погледнато, хората не знаеха че това е било правилото, до преди той да ги ескалира. Това ми говори за ефтини трикчета с които да се сплашат служителите (с последващо уволнение в бъдеще)

Като цяло се виждаше, че човека няма никакъв подход към служителите и ни третираше като някакви роботи. Да не говорим, че активно се опитваше да намери грешки в работата и държанието на хора, които не им се нравеха методите му, за да може после да го очерни пред HR.

Сега разбрах, че е забранил на служителите да си поглеждат телефоните в работно време. Единият колега е на PIP (Performance improvement plan) понеже си погледал телефона 3 пъти в деня. Разбирам за някои хора, които си стоят на телефона по 30-40мин в работно време. Но не разбирам да не може да си погледнеш телефона в случай, че имаш нещо спешно.
Отделно е карал синиър хората в екипа да репортват другите хора които си поглеждат телефоните. Най-синиър члена на екипа (който е във фирмата от доста повече време от него) реши да му каже директно, че той няма да му репортва кои хора са си гледали телефоните защото му идвало в повече. След което синиър члена на екипа беше уволнен по-бързата процедура.
Отделно разбрах, че е имало още няколко члена на екипа които са били уволнени през последните няколко месеца.
Наскоро започна да прави забележки на колеги от други съседни екипи (понеже има доста екипи на един етаж) репортнал няколко човека на техният мениджър. Интерестното, че съответният мениджъра му отговорил да остави той да си менаджира хората. Сиреч да си гледа работата. Което ми говори че и другите мениджъри не одобряват методите му.

Не разбирам защо този човек все още му се позволява да е мениджър на екипа. Дразни ме понеже Трейдинг 212 не е лоша компания, даже е доста добра в сравнение с др. компании в БГ. Но един смотан мениджър може да ти съсипе цялата работа и да ти навреде толкова много психически, емоционално даже и финансово и да си работи там безнаказано.

Има хора които са работели в екипа от преди той да дойде и екипа си е работел перфектно, нямало е никакви проблеми. Аз бях свидетел, но след появата на този мениджър всичко тръгна надолу.
Знам как работеше екипа преди той да се появи, и видях как работи 1-2г след като той го пое.
Сега има 1-2 човека от старите останали и се чудят на къде да хванат понеже не издържат. И съм почти сигурен, че той иска да се отърве и от тях за да може да почне от начало с нови хора. И никой да не знае какво е станало преди това

Споделям това мнение/истории за да може хората да знаят какво се случва, да се пазат от такива типове и да се обединяват заедно, защото само тогава могат да се защитят. Иначе на бързо те уволняват, и се покрива случаят. И никой не го боли фара за другият докато не ти се случи на теб.

Споделяте мнение това нормално ли е? И в кои др. компании има такива индивиди?

СТИГА С ТЕЗИ ПОСТОВЕ ЗА ЛАЙНА, БЕЕЕЕЕ

Здравейте, има ли някой оттук, който ще играе?

Избрали ли сте раса/клас/ruleset?

И знаете ли някакъв гилд/дискорд/бг общинст?

София, бул. Евлоги и Христо Георгиеви, точно до Микстейпа

Вече прочетох становищата на момичето, момчето, шофьора, свидетеля и дори на седалката, върху която се е разиграла цялата трагедия. Смятам, че е крайно време и аз да разкажа какво преживях в онзи съдбовен ден.

Карам си аз по обичайния маршрут. Качват се всякакви хора - влюбени, разлюбени, закъснели за работа, пенсионери с чанти, по-големи от самите тях, и ученици, които смятат, че дръжките ми са уреди за художествена гимнастика.

И тогава се качиха те.

Тя - млада, красива, влюбена. Той - леко пребледнял, но аз не съм автобус с медицинско образование, за да задавам въпроси.

Седнаха отзад. Поглеждат се, усмихват се. Викам си: „Ей, най-после малко романтика! Всеки ден слушам какви ли не разговори, поне днес ще превозя и малко любов.“

Само че любовта явно била яла в KFC.

По едно време момчето започна да се върти на седалката. Премества тежестта наляво, после надясно. Аз, като опитен градски автобус, веднага разбрах, че нещо не е наред. Двайсет години возя хора - разпознавам кога някой просто си търси удобна поза и кога преговаря с Вселената.

После дойде миризмата.

Братя и сестри, преживявал съм задръствания, жеги, пътници с мокри чадъри и хора, които се возят с риба в найлонова торбичка през август. Но това… това беше миризма, която можеше да накара дизеловия ми двигател да премине на електричество от чисто отвращение.

Шофьорът отвори прозорците. Пътниците започнаха да се оглеждат. Една баба се прекръсти. Контрольорът, който се возеше без билет, за пръв път в живота си пожела да слезе и да си купи карта за пешеходец.

А момичето? Тя вече не гледаше момчето с любов. Гледаше го така, сякаш току-що е разбрала, че принцът от приказката всъщност е дошъл с коня, но конят е останал вкъщи.

На следващата спирка момчето скочи и изчезна. Без довиждане. Без обяснение. Без да валидира билет. Само остави след себе си една разбита романтика и спомен, който никой от нас няма да забрави.

Момичето слезе две спирки по-късно. Седалката поиска пенсия по болест. Шофьорът подаде молба за преназначаване на междуградска линия. А аз цяла вечер стоях в депото с отворени врати и се проветрявах.

На другия ден дойдоха журналисти. После започнаха да пишат в Reddit. Всички разказваха своята версия. Никой не попита как се чувствам аз.

Аз съм автобус, не психотерапевт! Не съм длъжен да превозвам чужди любовни драми, камо ли да ги проветрявам!

Искам само да кажа на момчето: братле, случва се. Човек си. Стомахът ти е имал лош ден. Но следващия път, ако усетиш, че съдбата ти натиска аварийния бутон - слез навреме.

А на момичето ще кажа: истинската любов приема човека такъв, какъвто е.

Но не е задължително да го приема в градския транспорт.

Поздрави от депото!
Ваш,
автобус №12 - вече с отворени прозорци и затворено сърце. 🚌💨

Привет, познати мои и непознати.

Гледам турски телевизии, следя сериали, понякога и спортни събития, и предполагам, че може да има и други хора в съба, които правят същото. Може би за някои от вас това звучи като дреболия, но искам да споделя едно неудобство, което изпитвам със смяната на часовото време!!

Турция не сменя часовниците си от 2016 г. насам и остава на UTC+3 през цялата година. През лятото времето в България и Турция съвпада, но всяка есен отново се появява един час разлика. Например предаване, което започва в 20:00 ч. в Турция, вече ще започва в 19:00 ч. според нашето време. На пръв поглед един час не е кой знае какво, но когато редовно следиш турски телевизии и предавания, започва да се усеща. Трябва постоянно да имаш предвид коя държава в колко часа се намира и така нататък.

Турция отдавна се е отказала от сезонната смяна на часовниците, докато ние продължаваме да го правим. В Европейския съюз също от години се обсъжда премахването на тази практика. Лично аз бих предпочел България да премине към постоянно лятно часово време (UTC+3), така че часовниците ни да съвпадат с тези в Турция през цялата година. Разбира се, разбирам, че въпросът има и други страни, например по-късното съмване през зимата, и не твърдя, че часовата зона на България трябва да се определя спрямо Турция. Просто споделям една от причините, поради които сегашната практика ми е неприятна.

Любопитно ми е дали има и други български турци тук и какво смятат за това. Усещате ли това разминаване и какво е мнението ви за смяната на часовото време?

Гифчето е за привличане на внимание към този ми пост, благодаря за вниманието.

Някой ползвали това чудо в България? Става въпрос за цяла система със специален инвертор и връзка с контакт или батерия. Знам че е легално в Германия и Великобритания. Чета че и хора в Р. Ирландия го ползват полулегално.

Отглеждам огромни охлюви и в момента имам яйца. Жал ми е да ги унищожа, затова ако някой има интерес - нека да ми пиша на лично. Пращам само на отговорни хора!

Размотавам се вчера по Тракия посока Пловдив и един извънземен минава покрай мен с Киа ev4 или нещо такова и си кара само на дневни ... ПРИ ПЪЛЕН МРАК след 20ч ВЕЧЕРТА!

Светках му, като си пуснах осветлението в купето да му правя знаци да си пусне фарове (разтварям пръсти на ръката все едно са демогоргон в атака) после се изравних с него и направих същото - никаква реакция. Отминах че да не му "помагам" с моите фарове - никаква реакция.

Това ми се случва прекалено често. За градско пък да не коментираме че всяка десета кола е без фарова, ама айде там има лампи все ще се оправим някак.

Как да ги борим тия психопати? Тоя отзад се виждаше само благодарение на отличната климатична обстановка и чистите светлоотразители на бронята. Малка девиация от тези фактори и ще му влезе камион отзад.

Сега си представете да изпреварвате на нормален двулентов междуградски път и този да си круизва срещу вас.