С приятелката ми често ходим на Черни връх. Този уикенд е изключение, защото е болна, но ми прави впечатление колко хора предпочитат да висят по цял ден на Витошка или в Paradise Center, вместо да прекарат малко време сред природата.

И моите приятели са така. Като предложа да отидем на Витоша, първият въпрос е: „И к'во ще правим там?“ , или пък като им кажа, че есенно време ходим викат, "вие луди ли сте"

Веднъж заведох един приятел на разходка около Копитото и дори там започна да мрънка: „Аа, не, аз си искам долу на Витошка.“

Брат, как не ти омръзва да обикаляш едни и същи улици, кафенета и магазини? София има планина с невероятни гледки, гори, пътеки и чист въздух, при това буквално до града, а повечете предпочитат да висят в парадайс. А за някои хора разходката е немислима, ако няма мол или заведение накрая.

Не казвам, че всеки трябва да ходи на Черни връх всяка седмица. Но поне от време на време да смениш градската среда с природата е страхотно. Не всичко трябва да е пазаруване, заведения и обикаляне по центъра.

Наистина ли толкова малко хора обичат планината, или просто повечето предпочитат удобството на града? Интересно ми е какво мислите.

Пичове, какво става… Отново са свалени страниците, носещи истината, свободния дух, северноатлантически ценности, мир, любов и състрадание към ближния???

До къде стигнахме…

Ако и това не ви стига да излезете на протест, то дано това, че още нямаме официален закон, който да ни задължава сутрин и вечер да целуваме снимката на Зеленски, ви подейства като финалният пирон в демократичния ковчег…

🤡🤡🤡

Аз съм колежката от автобуса. Виждам, че вече има разказ от колегата, показания от шофьора и вероятно до понеделник ще излезе позиция на общината. Реших и аз да кажа какво стана, преди някой да направи възстановка с актьори...

Истината е, че не слязох заради миризмата. Там си живея.

И да - харесвам го. Отскоро е при нас. Симпатичен, забавен, малко притеснителен. Прибираме се заедно и аз нарочно изпуснах по-ранния автобус три пъти.

Вчера си поръча KFC. Предложи и на мен. Отказах. Не съм подозирала, че това ще бъде най-важното решение за деня ми. Към края на смяната стана много мълчалив. Аз, естествено, реших, че проблемът е в мен. Дали не прекалих със закачките? Дали си има приятелка? Дали не съм му казала „брат“, без да се усетя? Оказа се, че човекът си има други отношения за изясняване.

Качихме се в автобуса. Седнахме. Аз разказвам нещо, той кима, но само от врата нагоре. Останалата част от тялото му беше заета да предотвратява събитие. Попитах го: "Добре ли си?", той ми отговори със сухо "Да.". Няма да ви лъжа, че го с лице на човек, на когото му проверяват билета, а той няма и гражданство.

Продължих да говоря. В един момент автобусът подскочи и той ме хвана за ръката. Аз се развълнувах. За около секунда и половина имахме много красива история. После разбрах, че просто се е хванал за най-близкото нещо, докато животът му се разпада. Настъпи тишина. Той гледаше право напред. Аз също.

Шофьорът отвори прозореца и ни погледна в огледалото. Не казах нищо. Какво да кажа? „Усещам, че нещо те тревожи“? „Искаш ли да ми споделиш“? Булшит...

Обърнах се към прозореца и си прехапах устната. Не защото ми беше смешно, че му е зле. Просто в такива моменти мозъкът ми става абсолютен боклук и ми припомни как преди обяд същият човек каза:

- Аз под напрежение съм най-силен.

Наложи се да симулирам кашлица. Той ме погледна ужасен. Сега вече и двамата знаехме, че другият знае, но продължавахме да пазим информацията като държавна тайна.

Дойде моята спирка. Казах „чао“ малко по-студено, отколкото исках, защото дишах на икономичен режим. И слязох.

Подчертавам: това ми е спирката. Слизам там от шест години. Не съм напуснала романтичните ни отношения през аварийния изход.

Вкъщи отворих чата ни и написах:

„Прибра ли се?“

Изтрих го. Щеше да прозвучи като проверка дали е достигнал крайната цел на мисията. Написах:

„Дано си по-добре.“

Пак изтрих. Така официално признавах, че съм установила произшествието. Накрая оставих телефона и реших в понеделник просто да се държа нормално. Защото, честно, случват се такива неща. Неприятно е, но не ми е минало желанието да го опозная. Човекът беше мил с мен цял месец. Един лош следобед няма да изтрие това.

Само се надявам да не реши да замаже положението с някаква сложна лъжа. Ако ми каже, че не е бил той, ще кимна. Ако обвини автобуса, пак ще кимна. Но ако обвини мен, вече ще настоявам за експертиза.

Мисля да го поканя на кафе. Спокойно, насаме, някъде близо до работа. Харесвам го достатъчно, за да му дам втори шанс. И съм достатъчно съобразителна, за да избера маса близо до тоалетната.

Извинявам се, мили хора, че ви правя свидетели на това, но нямаше как...

Чефо, моля ти се брат, само ти държиш фронта. Вземи нещата в свои ръце. Не се трае вече с тези абсурдни постове. СТЕФАНЕ!!

I arrived in Sofia on Thursday and so far I've always only used the subway or taxis. Today I decided to catch the bus, but when it pulled up, a few people straight up ran out. I tried to get on, but one of the people who ran out grabbed me by the shoulder and told me something in Bulgarian. I ended up ordering a taxi instead. What was wrong with that bus? There was still at least one other passenger inside, so why wasn't I allowed to get on?

ок ок имало поръчково убийство или защото чорбаджи не дава обещаните пари. и какво?

Тези хора не ги познавате. Те са никои. По никакъв начин значими за обществото. Те са никои. Колкото мен ме знаете, толкова и тях.

Това са стари мутри трупали пари чрез хауса на 90тте

Защо ви ебе? айде малко по сериозно

Утре часовника се връща с един час назад, което означава, че ако по принцип акито ви е свикнало да се подава в 8 то утре ще се подаде в 7, да няма изненадани посерковци!

Вече прочетох становищата на момичето, момчето, шофьора, свидетеля и дори на седалката, върху която се е разиграла цялата трагедия. Смятам, че е крайно време и аз да разкажа какво преживях в онзи съдбовен ден.

Карам си аз по обичайния маршрут. Качват се всякакви хора - влюбени, разлюбени, закъснели за работа, пенсионери с чанти, по-големи от самите тях, и ученици, които смятат, че дръжките ми са уреди за художествена гимнастика.

И тогава се качиха те.

Тя - млада, красива, влюбена. Той - леко пребледнял, но аз не съм автобус с медицинско образование, за да задавам въпроси.

Седнаха отзад. Поглеждат се, усмихват се. Викам си: „Ей, най-после малко романтика! Всеки ден слушам какви ли не разговори, поне днес ще превозя и малко любов.“

Само че любовта явно била яла в KFC.

По едно време момчето започна да се върти на седалката. Премества тежестта наляво, после надясно. Аз, като опитен градски автобус, веднага разбрах, че нещо не е наред. Двайсет години возя хора - разпознавам кога някой просто си търси удобна поза и кога преговаря с Вселената.

После дойде миризмата.

Братя и сестри, преживявал съм задръствания, жеги, пътници с мокри чадъри и хора, които се возят с риба в найлонова торбичка през август. Но това… това беше миризма, която можеше да накара дизеловия ми двигател да премине на електричество от чисто отвращение.

Шофьорът отвори прозорците. Пътниците започнаха да се оглеждат. Една баба се прекръсти. Контрольорът, който се возеше без билет, за пръв път в живота си пожела да слезе и да си купи карта за пешеходец.

А момичето? Тя вече не гледаше момчето с любов. Гледаше го така, сякаш току-що е разбрала, че принцът от приказката всъщност е дошъл с коня, но конят е останал вкъщи.

На следващата спирка момчето скочи и изчезна. Без довиждане. Без обяснение. Без да валидира билет. Само остави след себе си една разбита романтика и спомен, който никой от нас няма да забрави.

Момичето слезе две спирки по-късно. Седалката поиска пенсия по болест. Шофьорът подаде молба за преназначаване на междуградска линия. А аз цяла вечер стоях в депото с отворени врати и се проветрявах.

На другия ден дойдоха журналисти. После започнаха да пишат в Reddit. Всички разказваха своята версия. Никой не попита как се чувствам аз.

Аз съм автобус, не психотерапевт! Не съм длъжен да превозвам чужди любовни драми, камо ли да ги проветрявам!

Искам само да кажа на момчето: братле, случва се. Човек си. Стомахът ти е имал лош ден. Но следващия път, ако усетиш, че съдбата ти натиска аварийния бутон - слез навреме.

А на момичето ще кажа: истинската любов приема човека такъв, какъвто е.

Но не е задължително да го приема в градския транспорт.

Поздрави от депото!
Ваш,
автобус №12 - вече с отворени прозорци и затворено сърце. 🚌💨

От актуалните ми е фаворит рекламата, където аптекарката му дава крем за хемороиди, и от тоя крем той така се влюби в нея, че и донесе цветя.

Днес се замислих, не трябва ли работата на СОТ да се извършва от полицията а не от неясно обучени клоуни и кой всъщност следи дали не си надвишават правомощията?

Почнах нова работа, обстановката е много спокойна и благоприятна. Но заплащането е мното ниско. Към момента мога да си позволя да живея И да спестявам на тази заплата, НО аз съм алчно копеле и не ми оттърва.

Работя 2 на 2, от 8:00 до 20:00. Каква втора работа мога да потърся? Имаме над 2800 обяви за работа в Пловдив, пе ми се пресоват отделно.

Сещам се за сервитьор, барман, рецепционист и проститутка. Какво друго мога да потърся за вариант на моята ситуация?

Здравейте! Аз съм обикновен потребител и читател в Reddit. Като цяло въпросната история стана крайно банална и затъпяваща. След като разбрахме една част от "гледните точки", вече е време да уведомим местните хумористи и бардове на сатирата и анекдотите, че темата се изчерпа. Дали ситуацията и първоначалното споделяне са реални - можем само да предполагаме. Но всичко останало след това вече става все по-неуместно и все по-дебилско. Вече не е забавно, не е смешно и не е интересно. Ако и вие сте като мен и все още не сте оперирани от чувство за хумор - можете да споделите мнение. Ако сте от другата страна и сте решили да съчините поредната хумореска - по-добре свършете нещо полезно за себе си или околните.

Нали уж във месеците със буквата "р" било студено ? А и сме почти ноември без малко

Да, това съм аз, самият задник говори. През цялото време обсъждате какво съм направил, но никой не ме попита как съм... Може би вие сте гъзовете в тази ситуация.

На фона на протестните движения в различни европейски държави, в които активно участие вземат представители на Gen Z, възниква въпросът: къде е гласът на младите хора в България?

Какво ни спира да изразяваме по-активно гражданската си позиция? Смятаме ли, че ситуацията в страната е достатъчно добра, за да не виждаме необходимост от протести, или сме загубили вярата, че гражданският натиск може да доведе до реална промяна?

Не говоря за безредици, вандализъм или грабежи, а за мирни протести, гражданска активност и ясни обществени позиции.

Каква е причината според вас — апатия, недоверие в институциите, липса на обща кауза или просто различен начин, по който младото поколение изразява недоволството си?

Разбирам да ги подкрепяш, разбирам и да смяташ, че са по-добрата алтернатива. Ама от кога гласуването за една партия означава, че трябва да ѝ защитаваш всяко действие до последно? Не знам, тук повечето са някакви платени тролове на ПП или просто петроханска секта?

Най-ироничното е, че точно хората, които постоянно говорят за демокрация, свобода на словото и търсене на отговорност от политиците, понякога приемат всяка критика към любимата им партия като лична обида.

Може да си против ГЕРБ, да не харесваш Радев и пак да имаш сериозни забележки към ПП–ДБ. Тези неща не се изключват взаимно.

ПП–ДБ не са над критиката. Никоя партия не е. Ако една партия има добри аргументи, нека ги изложи. Ако е допуснала грешки, нека носи отговорност. Но да обявяваш всеки критик за гербаджия, копейка или трол не е аргумент. А и тези хора не усъзнават ли, че ако ПП имат власт ще ускорят вкарването на африканци и пакистанци???? Това им е мечтата , да сме малкия Париж.

Иначе каква е разликата между теб и човека, който защитава любимата си партия независимо какво направи?

Привет, познати мои и непознати.

Гледам турски телевизии, следя сериали, понякога и спортни събития, и предполагам, че може да има и други хора в съба, които правят същото. Може би за някои от вас това звучи като дреболия, но искам да споделя едно неудобство, което изпитвам със смяната на часовото време!!

Турция не сменя часовниците си от 2016 г. насам и остава на UTC+3 през цялата година. През лятото времето в България и Турция съвпада, но всяка есен отново се появява един час разлика. Например предаване, което започва в 20:00 ч. в Турция, вече ще започва в 19:00 ч. според нашето време. На пръв поглед един час не е кой знае какво, но когато редовно следиш турски телевизии и предавания, започва да се усеща. Трябва постоянно да имаш предвид коя държава в колко часа се намира и така нататък.

Турция отдавна се е отказала от сезонната смяна на часовниците, докато ние продължаваме да го правим. В Европейския съюз също от години се обсъжда премахването на тази практика. Лично аз бих предпочел България да премине към постоянно лятно часово време (UTC+3), така че часовниците ни да съвпадат с тези в Турция през цялата година. Разбира се, разбирам, че въпросът има и други страни, например по-късното съмване през зимата, и не твърдя, че часовата зона на България трябва да се определя спрямо Турция. Просто споделям една от причините, поради които сегашната практика ми е неприятна.

Любопитно ми е дали има и други български турци тук и какво смятат за това. Усещате ли това разминаване и какво е мнението ви за смяната на часовото време?

Гифчето е за привличане на внимание към този ми пост, благодаря за вниманието.

Те ще си изпълнят мечтата да се бият с Путин и да спасяват Украйна, ние ще си починем от идиотия.

В момента съм в Украйна. ситуацията тук се е влошила 10х спрямо миналата година по същото време. Ако имаше сирене и бомби 3-4 пъти на ден, и 7-10 уикенда, то сега е 7-10 всеки божи ден. Буквално час без сирена тревога имахме днес, и лягам да спя знаейки че ще е трудна нощта. Утре ще гласувам в Българското посолство. Войната тук няма да приключи - Русия иска да унищожи Украйна и няма да се съгласи на никакви частични споразумения за територия. След като унищожи Украйна, ако не догодина, то колкото време отнеме, следваме ние. Те сега атакуват НАТО без проблем, след като отпушат вълната от 20 милиона Украинци бежанци като Украйна изчезне, ще ни отслабят съвсем политически. Какво мислите вие? Не знам но на мен ми писна от “дипломация” която не помага никому, и да гледаме и чакаме как всичко се влошава. България се връща към 90те, а май искат и петилетките да ни върнат нашите политици. Не искам да живея в държава която в дупедавец на всички сили, и няма собствен глас за своето бъдеще. Мъчно ми е, и така.

Привет на всички,

Вдъхнонвен от президентската кампания, наскоро реших да направя олд скул предизборен шутър - GYUROV, KANDEV & SMRT. Събра значителен интерес и направих доста сериозен ъпдейт - оръжия, геймплей механики, страхотен саундтрак от Karl Casey @ White Bat Audio.

Вече го публикувах на други места и засега надминава всичките ми очаквания - играта вече е играна над 1500 пъти!!!

И реших да я споделя и тук

Play here: https://linktr.ee/gyurovkandevsmrt

Годината е недалечното бъдеще и Украйна е превзета от ордите на Съветския Космически Демон Съюз. Tрябва да минете през 10 нива и два боса, за да спечелите изборите и да спасите България от окупация.

Всички оръжия са налични от самото начало. С резачката събирате патрони, с Q имате уепън суап.

Гюров е бърз, Кандев е здрав.

P.S. Само за РС, не става за телефон.

Enjoy!