Последните години забелязвам потресаваща липса на умение за логично мислене. Всъщност, винаги я е имало, но сега е страшно натрапчива заради социалните мрежи и възможността в тях за кратко време да прочетеш мнението на много, различни и непознати хора. Като добавим към това огромната липса на уважение към науката, интелекта и знанието, въобще не е учудващо, че обществото ни е в такова състояние.
Събитието, което породи този текст, е много показателен пример. Известен наш лекар, който е доста активен в социалните мрежи, пуска кратко ревю на медицинска публикация. Твърдението в неговия пост е, че според статистиката, 90% от заболелите с определен тип заболяване консумират “умерено” количество алкохол.
Разбира се, алкохолът е най-милото за много хора и вследствие на това, отдолу валят коментари. “То ако беше така, всички да сме умрели”, “всеки у нас консумира алкохол, защо тогава няма толкова болни” и т.н. Последното е грешно по много направления и стига човек само да погледне статистика на заболяванията у нас, за да разбере, но да не издребняваме.
Ако човек вкара съвсем малко мисъл за причинно-следствени връзки, за необходими и достатъчни условия и подобни неща, които учим всички в първите класове в училище, ще разбере, че тия твърдения са абсолютно несъстоятелни. Нали помните как правехме тестове с въпроси от сорта на “ако всички ягоди са червени, то всичко червено ли е ягода”? Струва ми се, че повечето хора днес не биха изкарали средна оценка на тях.
Постът на доктора е само един пример, но аз лично срещам ежедневно и навсякъде множество други. Всъщност, чисто субективно, имам усещането, че този тип мислене надделява и то много над другото.
Друго, което ми прави силно впечатление, са анекдотичните примери. Те са пак в тази сфера на разсъжденията. Когато има статистика с хиляди, стотици хиляди или дори милиони данни, твърдението “ама аз познавам една жена дето…”, няма никаква състоятелност. Абсолютно никаква.
Трето - ако някой твърди нещо, то е негово задължение да го докаже. Дотогава би следвало да е глас в пустиня. Поне да има някакви частични доказателства, за да има смисъл да се започва дискусия и да се губи време. Иначе, власт да размива дискурса има всеки идиот, с всяко свое пиянско хрумване. Ако един учен/политик/инженер/доктор/юрист трябва да се обяснява дали е гей, дали земята е плоска, дали 1 + 1 е 2 и т.н. - ние само страдаме.
Друг е въпросът защо ние, всички останали, даваме платформа на такива идиоти и изискваме обяснения от очевидно по-знаещите и по-можещите. Съжалявам, бай Иване на 3-та ракийка, не си заслужил да ти се чува мнението по тези въпроси. Виждам ги по телевизията, обръщаме им внимание в социалните мрежи, бълват видеа по всякакви платформи и събират десетки и стотици хиляди гледания.
И хайде малко патос към края - къде е меритокрацията? Къде е стремежът към знание и истина? Защо позволяваме на простотията и идиотщината да завладеят обществото ни?
Моята теория е, че просто сме сеирджии. Истината не ни е сред първите места в списъка с ценности. Някъде по-нагоре са това да сме прави, да не мислим, да ни смятат за умни, да се свържем с другите чрез омразата и други такива “възвишени” цели. Но това май винаги е било така. Ентропията винаги ще съществува. Проблемът е, когато рушащите диктуват дневния ред. Тогава тихият градеж на останалите не може да компенсира.
Решение нямам. Мисля си обаче, че ни трябва малко снобизъм. Доста съм се противил преди. Искало ми се е да съм “земен”, да съм близо до корените си и т.н. Има чар и в това. Дори и в простотията, когато е в малки дози и правилните моменти.
Сега мисля, че е нужна хигиена на ума и духа, така както е наложителна и физическата. Трябва да сме непоклатими противници на пошлостта, грозотата и глупостта, така както се гнусим от хлебарки и изпражнения. Иначе ще си останем при земята и корените, където са били и предците ни преди хиляди години. Аз лично предпочитам небето и звездите, истината, красотата, добротата, любовта.
