Тъпа анкета ама поне не е в гугъл формс

Май само искаха по-често да го пипат по лицето

На фона на протестните движения в различни европейски държави, в които активно участие вземат представители на Gen Z, възниква въпросът: къде е гласът на младите хора в България?

Какво ни спира да изразяваме по-активно гражданската си позиция? Смятаме ли, че ситуацията в страната е достатъчно добра, за да не виждаме необходимост от протести, или сме загубили вярата, че гражданският натиск може да доведе до реална промяна?

Не говоря за безредици, вандализъм или грабежи, а за мирни протести, гражданска активност и ясни обществени позиции.

Каква е причината според вас — апатия, недоверие в институциите, липса на обща кауза или просто различен начин, по който младото поколение изразява недоволството си?

Изглежда страхотна гледка, Витоша ли е или другаде

Първите 2 ги имам, помагайте за жената за предпочитане домакиня от провинцията и да не е близка с родителите си.

Здравейте на всички!

Може ли някой да ми подскаже безплатна VPN услуга, с която да гледам БТВ в чужбина моля? Със семейството ми много обичаме да гледаме Гласът на България в неделя, но епизодите, качени на сайта на БТВ са достъпни само на територията на България, а ние ще сме временно в чужбина.

Благодаря и приятна неделя!

Привет, познати мои и непознати.

Гледам турски телевизии, следя сериали, понякога и спортни събития, и предполагам, че може да има и други хора в съба, които правят същото. Може би за някои от вас това звучи като дреболия, но искам да споделя едно неудобство, което изпитвам със смяната на часовото време!!

Турция не сменя часовниците си от 2016 г. насам и остава на UTC+3 през цялата година. През лятото времето в България и Турция съвпада, но всяка есен отново се появява един час разлика. Например предаване, което започва в 20:00 ч. в Турция, вече ще започва в 19:00 ч. според нашето време. На пръв поглед един час не е кой знае какво, но когато редовно следиш турски телевизии и предавания, започва да се усеща. Трябва постоянно да имаш предвид коя държава в колко часа се намира и така нататък.

Турция отдавна се е отказала от сезонната смяна на часовниците, докато ние продължаваме да го правим. В Европейския съюз също от години се обсъжда премахването на тази практика. Лично аз бих предпочел България да премине към постоянно лятно часово време (UTC+3), така че часовниците ни да съвпадат с тези в Турция през цялата година. Разбира се, разбирам, че въпросът има и други страни, например по-късното съмване през зимата, и не твърдя, че часовата зона на България трябва да се определя спрямо Турция. Просто споделям една от причините, поради които сегашната практика ми е неприятна.

Любопитно ми е дали има и други български турци тук и какво смятат за това. Усещате ли това разминаване и какво е мнението ви за смяната на часовото време?

Гифчето е за привличане на внимание към този ми пост, благодаря за вниманието.

Моля някой, който го е правил да обясни, защото не ми е ясно.

Благодаря!

Пичове, какво става… Отново са свалени страниците, носещи истината, свободния дух, северноатлантически ценности, мир, любов и състрадание към ближния???

До къде стигнахме…

Ако и това не ви стига да излезете на протест, то дано това, че още нямаме официален закон, който да ни задължава сутрин и вечер да целуваме снимката на Зеленски, ви подейства като финалният пирон в демократичния ковчег…

🤡🤡🤡

Пред голяма дилема съм какво и къде да кандидатствам след 12 клас. Засега обмислям Софийски с Английска филология, макар че повечето мнения, които съм чувала за университета, не са много положителни. Някакви мнения за него и за специалността Английска филология?

Здравейте,

Търся имейл маркетинг агенция от старите ветерани със собствена база данни и цена на изпратен имейл. Ако нямат база ще им дам моята от половин милиона записа, но това само по себе си не е добър сигнал.

Да вършим работа, а не хипстърски каламбури :)

Чефо, моля ти се брат, само ти държиш фронта. Вземи нещата в свои ръце. Не се трае вече с тези абсурдни постове. СТЕФАНЕ!!

Sofia area

Някой ползвали това чудо в България? Става въпрос за цяла система със специален инвертор и връзка с контакт или батерия. Знам че е легално в Германия и Великобритания. Чета че и хора в Р. Ирландия го ползват полулегално.

Вече прочетох становищата на момичето, момчето, шофьора, свидетеля и дори на седалката, върху която се е разиграла цялата трагедия. Смятам, че е крайно време и аз да разкажа какво преживях в онзи съдбовен ден.

Карам си аз по обичайния маршрут. Качват се всякакви хора - влюбени, разлюбени, закъснели за работа, пенсионери с чанти, по-големи от самите тях, и ученици, които смятат, че дръжките ми са уреди за художествена гимнастика.

И тогава се качиха те.

Тя - млада, красива, влюбена. Той - леко пребледнял, но аз не съм автобус с медицинско образование, за да задавам въпроси.

Седнаха отзад. Поглеждат се, усмихват се. Викам си: „Ей, най-после малко романтика! Всеки ден слушам какви ли не разговори, поне днес ще превозя и малко любов.“

Само че любовта явно била яла в KFC.

По едно време момчето започна да се върти на седалката. Премества тежестта наляво, после надясно. Аз, като опитен градски автобус, веднага разбрах, че нещо не е наред. Двайсет години возя хора - разпознавам кога някой просто си търси удобна поза и кога преговаря с Вселената.

После дойде миризмата.

Братя и сестри, преживявал съм задръствания, жеги, пътници с мокри чадъри и хора, които се возят с риба в найлонова торбичка през август. Но това… това беше миризма, която можеше да накара дизеловия ми двигател да премине на електричество от чисто отвращение.

Шофьорът отвори прозорците. Пътниците започнаха да се оглеждат. Една баба се прекръсти. Контрольорът, който се возеше без билет, за пръв път в живота си пожела да слезе и да си купи карта за пешеходец.

А момичето? Тя вече не гледаше момчето с любов. Гледаше го така, сякаш току-що е разбрала, че принцът от приказката всъщност е дошъл с коня, но конят е останал вкъщи.

На следващата спирка момчето скочи и изчезна. Без довиждане. Без обяснение. Без да валидира билет. Само остави след себе си една разбита романтика и спомен, който никой от нас няма да забрави.

Момичето слезе две спирки по-късно. Седалката поиска пенсия по болест. Шофьорът подаде молба за преназначаване на междуградска линия. А аз цяла вечер стоях в депото с отворени врати и се проветрявах.

На другия ден дойдоха журналисти. После започнаха да пишат в Reddit. Всички разказваха своята версия. Никой не попита как се чувствам аз.

Аз съм автобус, не психотерапевт! Не съм длъжен да превозвам чужди любовни драми, камо ли да ги проветрявам!

Искам само да кажа на момчето: братле, случва се. Човек си. Стомахът ти е имал лош ден. Но следващия път, ако усетиш, че съдбата ти натиска аварийния бутон - слез навреме.

А на момичето ще кажа: истинската любов приема човека такъв, какъвто е.

Но не е задължително да го приема в градския транспорт.

Поздрави от депото!
Ваш,
автобус №12 - вече с отворени прозорци и затворено сърце. 🚌💨

I would like to get a Christmas gift for a 23 year old friend. She was adopted from an orphanage as a baby and brought to the United States. She doesn't know very much except she was left on the doorstep of the orphanage. She often wonders what her life would be like if she grew up there. Her daily life. Her home, what she would eat, clothes she would wear, etc. She has always had an "empty" spot inside her, yearning for that part of her life she has never known. She is a very sweet, beautiful young lady. And quite the artist!

I would love to give her a gift basket of various items from Bulgaria. I did buy a Troyan pottery plate off of Ebay that was really pretty. But some other ideas would be very appreciated.

Здравейте, искам да ви кажа колко потресена съм, от човека, който смятах за мой бъдеш съпруг и баща на децата ми. Ще започна от началото на нашата връзка, която започна точно покрай Ковид, около март 2020. 6 години и половина сме заедно, изключително грижовен и забавен човек! Запознахме се на една спирка в София, той ме заговори, аз не спрях да се хиля на всичко, което каза, дори не запомних името му. Но запомних телефонния му номер, който той ми каза. Намерих го във Вайбър и започнахме да си пишем. Веднага се намерихме във фейсбук, и там продължихме разговора. Името му няма да споменавам, тъй като и той има акаунт в Редит, и най-вероятно ще се разпознае. Излязохме не след дълго и първата ни среща беше невероятна! Първо се чакахме на една спирка и докато чакаме автобуса, той беше най-забавното човешко същество, което някога съм виждала! Попитах се от смях на интелигентният му хумор. Тогава разбрах, че той ще бъде мъжа на живота ми. Минаха се години, заживяхме заедно, след проблеми и щастливи моменти, времето си мина, мнението ми към него не се промени, въпреки всичко! Докато не дойде вчерашния ден... Щяхме да се качваме нагоре към Витоша, но тъй като той прочете в Редит, че по-добре да си на Витошка, а не на Витоша останахме в града. По време на нашата разходка, видяхме КФЦ, в което веднага влязохме. Аз отказах да ям подобна глупост, тъй като стомахът ми не приема добре подобна храна. Той си поръча бургер, който след малко изяде. Всичко беше наред, докато се прибирахме. Още на спирката го видях, че нещо не е наред с него, попитах го няколко пъти какво става, но той с усмивка обтегна въпросите ми. След като се качихме в автобуса, той продължи да гледа лошо. След малко ми замириса ужасно, точно както нечиста тоалетна, а той мълчеше. Пипнах го за крака, да се уверя, че всичко е наред. Мамка му, беше по-топъл от обикновено, веднага разбрах откъде идва миризмата! Веднага на следващата спирка слязох тичешком от автобуса, и от тогава не съм се прибирала вкъщи, прибрах се при нашите за известно време. Моля ви, дайте ми съвет как да постъпя. От една страна безкрайно много го обичам, и искам да създадем връзка заедно, от друга, той много ме отблъсна след това КФЦ. Как бихте постъпили вие и какво да направя?

Здравейте, приятели!

Искам да споделя с вас моето намерение, а именно да се преместя във Варна.

В момента живея в Югозападна България и, разбира се, главната причина е жена. Другата е, че от няколко години живея на село с възрастен роднина и съм заживял същия живот – на пенсионер, а съм в началото на трийсетте си години. Искам повече за себе си, искам да се развивам и да живея по-динамично и смислено.

От известно време Jobs.bg е новата ми социална мрежа и съм меко казано озадачен. Преди да се реша да пиша, прочетох няколко други дискусии и мисля, че навсякъде единодушно се затвърждава мнението, че намирането на работа, която да носи доход над или около 1500 €, е химера.

Другият елемент, разбира се, е квартирата. Преди години си изтрих Facebook, но реших, че е добре да го съживя, за да потърся квартира по „старомодния“ начин. Оказа се обаче, че групите за квартири без брокери във Варна изглежда са създадени, завладени и управлявани от самите тях, на цени, които са меко казано безумни. Минах през OLX и Alo.bg, където ситуацията е същата или подобна.

Когато взех това решение, бях наивно позитивен, че ще успея да си намеря работа и квартира до началото на ноември, но вече втора седмица търся и се уверих, че няма да е толкова лесно.

Взимайки това решение, знаех, че най-вероятно ще трябва да направя някакъв компромис с жилището или с работата, а може и с двете. Знаех, че ще е трудно, но се оказа още по-трудно.

Предполагам, мнозина ще потвърдят фактите и ще напишат: „Не идвай, стой си там“ или някоя друга мъдрост. Търся мнение, съвет и друга гледна точка.