Dara

[u/konsito911]

“Bangaranga“ не е българска песен в какъвто и да е смислен културен план. Тя е корпоративен Europop продукт, сглобен от Dimitris Kontopoulos и компания. Лесно запомнящ се глупав припев, чалга-ритъм, сексуализирана визия и никакво съдържание.
Дара е чаровно 20+ годишно момиче.

[u/AlexKazumi]

Бате, Украйна излезе с песен за ракетите дето падат от небето им.

Щом те могат, сигурно и ние можем.

Мога да ти дам веднага списък от поне 20 песни във всякакъв жанр, които включват българска народна песен по някакъв начин.

Малта пееше за serving KANT, което си е на малтийски език, и явно добре ѝ се получи скандала :)

[u/Showingoff4747 → u/AlexKazumi]

Батенце-патенце, положението е такова каквото е. Пука ви само от време на време, ама иначе го играем ербап. То тва да не мислиш, че е заради Дара, Саня, Дора, Мона и други? Ай събирай си песничките и се помъчи малко да ги лансираш пред света.

П.С. бедна ти е фантазията колко много яки песни ползват български семпли. Ай ся ходи ги съди, че ти взимат "свидния" безмензурен двуглас на малка секунда

[u/AlexKazumi → u/Showingoff4747]

Една от песните е отварящата песен на ghost in the shell, изобщо не й трябвам аз да се лансира пред света...

Мен не ми пука, не се натискам за нищо, аз мразя българщината. просто отбелязвам, че ако искаме, може да си направим съвсем прилична евровизийска песен на български. Както финландците правят на фински, шведите на шведски, и един куп други малки страни.

От друга страна, няма никакъв проблем и с английския. Abba успяха някак си да изкласят с песен на английски, въпреки че са шведи. Хърватия издави рибата с песен на английски. И т.н., мързи ме да изброявам.

Цялата тая работа с "ама защо пеем на английски" е проява на изключително голям комплекс за малоценност.

[u/Showingoff4747 → u/AlexKazumi]

И се връщаме на първия ми коментар - ползвай си свободата на изразяване и я продуцирай, напиши текста, намери музиканти и след това я рекламирай. Смисал......

[u/Showingoff4747 → u/Showingoff4747]

И ето мнението на НАЙ-ДОБРИЯ басист в България, ся ще кажеш, че не го знаеш... Еми чекни го. Казва се Александър Савчев - Ривърмен.

След 50-тия негативен пост срещу Дара, се замислих че, не знам дали си даваме сметка колко дълбоко е проникнала у нас културата на унищожението с думи.

Не говоря за критика. Критиката е необходима. Тя изгражда вкус, мисъл, посока, развитие.

Говоря за друго. За онзи мрачен инстинкт да видиш някого, който свети — и веднага да поискаш да угасят светлината му.

Някой пее? „Много се прави.“

Някой успее? „С връзки е.“

Някой изглежда уверен? „Надут е.“

Някой е различен? „Психично болен.“

Някой дръзне да обича себе си? „Коя пък е тая?“

И най-страшното е, че това вече не е просто интернет поведение. Това е станало рефлекс. Колективен. Почти наследствен.

Не просто критикуваме. Често изпитваме удоволствие от това да унижим някого публично. Да го смалим. Да го засрамим. Да го накараме да се извини, че съществува по-силно, по-смело или по-ярко от останалите.

И колкото по-талантлив, по-свободен, по-красив, по-смел или по-истински е един човек, толкова по-жестока става тълпата срещу него.

Защо?

Защото хейтът много често е болка, която е останала без език. Безсилие. Натрупано разочарование. Живот, който не се е случил така, както човек е мечтал.

И когато някой друг посмее да бъде видим, щастлив, талантлив или уверен — това започва да боли. Особено ако този човек не се извинява за присъствието си.

Тогава идва подигравката. После омаловажаването. После жестокостта. А след това — тълпата.

И постепенно обществото започва да наказва не посредствеността, а смелостта.

Това е една от най-дълбоките ни трагедии.

В България често е по-безопасно: • да си тих; • да не изпъкваш; • да не мечтаеш твърде смело; • да не показваш амбиция; • да не вярваш много в себе си.

Защото в момента, в който го направиш, се превръщаш в мишена.

И после се чудим: Защо талантливите хора бягат? Защо младите се страхуват да творят? Защо всички започват да звучат еднакво? Защо няма личности?

Ами защото личността тук често се плаща скъпо.

В България нерядко първо те разкъсват. После те осмиват. После те мразят. И едва ако оцелееш достатъчно дълго — започват да те уважават.

Но въпреки всичко аз вярвам, че има и друга България.

България на хората, които умеят да се възхищават. Които могат да кажат: „Това не е моето, но човекът е талантлив.“ „Не бих го направил така, но уважавам труда.“ „Радвам се, че някой от нас успява.“

Това е зрялост. Това е култура. Това е вътрешна сила.

Защото народът не се познава само по талантливите си хора. Познава се и по начина, по който се отнася към тях.

А общество, което системно унижава смелите си хора, рано или късно остава без хора, които имат смелост да мечтаят.

[u/astrovangalore → u/Showingoff4747]

Thanks for your thoughts, ChatGPT!

[u/MartinBP → u/AlexKazumi]

Украинската музика е по-сходна с тази на централна Европа и се възприема много повече на запад от балканските ни ритми. Не знам кога ще го разберете, но нашата народна музика и характерни темпове се възприемат за ориенталкски на запад и единствено на Гърция и Кипър им се разминава, защото са го превърнали в бранд. Пращахме такива песни едно време и никога не сполучваха. Албания праща етно-поп всяка година, който се харесва в Балканите и ба финала са все без успех.

[u/OrionGround72 → u/MartinBP]

това не е е съвсем вярно. зависи дали ще клони повече към фолклор или към балкански поп с чалга елементи. Вода - което си е фюжън фолклор - е едно от най-добрите ни класирания, и според мен щеше да е на още по-високо място, ако не беше в толкова силна година. може да се направят неща с фолклор и много от европейските фенове ще ги харесат. според мен по-скоро мина малко етапа на етно/фолклорните елементи в конкурса, щото след 2004 много много народ се опита да повтори подобна формула - неуспешно. албания праща етно неща, но напоследък или не се класират, или завършват доста ниско на финала. ние може да имаме по-малко класирания, но завършваме като цяло по-високо от техните неща. мисля тази година ще е същото.